Картофена салата с френски сос

Отдавна не сме публикували в блога вкусна рецепта. Затова решихме да поправим това и ви предлагаме вкусна домашна рецепта на картофена салата с френски сос. Бон апети!

Необходими продукти за 4 порции:
500 гр пресни картофи
3 с.л френски сос
джоджен

За соса:
175 мл зехтин
4 с.л винен оцет
1 с.л френска горчица
1 скилидка чесън
1 ч.л мед
сол, пипер

Начин на приготвяне:

Сварете картофите с обелките. Обелете ги и ги нарежете. Залейте със соса, докато са горещи, поръсете с джоджена и сервирайте.

Няколко съвета:
1. Всички витамини в картофите се намират под обелките.
2. Картофената салата добре се съчетава със спанак, листа от глухарче и лапад.
3. Когато картофите са горещи, те по-добре поемат аромати.

Време е за маникюр

Френски маникюр. Свободният край на нокътя се подчертава с ярко бял лак. Останалото пространство се покрива с розово-телесен цвят. За по-шикозни случаи на един от пръстите белият лак се заменя със златист.

Американски маникюр. Поставя се на дълги нокти с овална форма. Цветът на нокътя трябва да съответствува на цвета на червилото. Ноктите трябва да изглеждат естествено. Когато цветовете на лака са ярки и е подложен млечно-бял слой - този маникюр го наричат испански.

Когато в салона Ви обработват не само ноктите но и цялата ръка до лакътя с различни вани и масажи - процедурата се нарича Spa маникюр.

Напоследък и у нас се предлага и процедурата Nail Art. Буквално преведено (а и си е така) това е изкуство върху нокти. Висшата форма на това изкуство включва не само използуване на лакове, но и пиърсинг на нокътя с имплантиране на златни "капки" и скъпоценни камъчета.

Но внимание: Ноктите не са най-трайната част на тялото и бързо се повреждат. Дори и при най-специални грижи.

Пирова победа над хлебарки

Днес реших да обърна внимание на позанемарения ми външен вид. Започнах с разни процедури и завърших с маникюр и педикюр. Тъкмо си намазах краката с възможно най-мазния и хидратиращ крем, започнах да правя масаж на гигантските си мускулести прасци, че днес ги понапрегнах, обух си къси памучни чорапки (всичко това се развива в средата на всекидневната) и тръгнах да изсипвам водата, в която си киснах копитата. Излях водата и една хлебарка, която се беше спотайвала някъде хукна през огледалото.

Аз, като смъртен враг на всички хлебарки, направих спринт към кухнята, за да взема Райд-а и да убия хлебарката(както казах по-рано бях само по чорапи, нямах пантофи или джапанки с подметка, подходяща за размазване на гадини).

Добре де, обаче, за да стигна ди кухнята трябва да направя рязък 90 градусов завой, което по памучни чорапи и идеално чисти подове доведе до подхлъзване и доста лошо падане, при което освен че се натъртих цялата, ритнах (по-точно почти избих) профила на плъзгащата се врата.

Заболя ме зверски, обаче аз нося на болка, а и мисълта за хлебарката ме преследваше още. Грабнах Райда и напръсках гадината. Тя все още седеше на същото място и се чудеше какво става. Чак после имах сили да изохкам и да потърся съчувствие от приятеля ми.

До този момент мозъка ми беше изключил рецепторите за болка. Просто спортната злоба у мен беше по-силна. Обаче... обаче след това усетих всичко. Гадната хлебарка умря на пода в банята и аз тържествено я оставих там, за да може трупът й да е предупреждение към всички други, които ще решат да се преместят вкъщи.

Два часа по-късно безименния пръст на левия ми крак е подут, син и се сгъва... ами настрани. Силно се надявам да не е счупен, макар че едва ли ще ме накарат да нося гипс заради един счупен пръст. А и до колкото помня, счупването на кост болеше доста повече (въпреки че пак не плаках), не пулсира(което е добър знак), но пък от друга страна болката е постоянна...

И не знам сега, с хлебарката 1:0 ли сме или 1:1, защото тоя крак...

Поздрави,
Елена