Днес реших да обърна внимание на позанемарения ми външен вид. Започнах с разни процедури и завърших с маникюр и педикюр. Тъкмо си намазах краката с възможно най-мазния и хидратиращ крем, започнах да правя масаж на гигантските си мускулести прасци, че днес ги понапрегнах, обух си къси памучни чорапки (всичко това се развива в средата на всекидневната) и тръгнах да изсипвам водата, в която си киснах копитата. Излях водата и една хлебарка, която се беше спотайвала някъде хукна през огледалото.
Аз, като смъртен враг на всички хлебарки, направих спринт към кухнята, за да взема Райд-а и да убия хлебарката(както казах по-рано бях само по чорапи, нямах пантофи или джапанки с подметка, подходяща за размазване на гадини).
Добре де, обаче, за да стигна ди кухнята трябва да направя рязък 90 градусов завой, което по памучни чорапи и идеално чисти подове доведе до подхлъзване и доста лошо падане, при което освен че се натъртих цялата, ритнах (по-точно почти избих) профила на плъзгащата се врата.
Заболя ме зверски, обаче аз нося на болка, а и мисълта за хлебарката ме преследваше още. Грабнах Райда и напръсках гадината. Тя все още седеше на същото място и се чудеше какво става. Чак после имах сили да изохкам и да потърся съчувствие от приятеля ми.
До този момент мозъка ми беше изключил рецепторите за болка. Просто спортната злоба у мен беше по-силна. Обаче... обаче след това усетих всичко. Гадната хлебарка умря на пода в банята и аз тържествено я оставих там, за да може трупът й да е предупреждение към всички други, които ще решат да се преместят вкъщи.
Два часа по-късно безименния пръст на левия ми крак е подут, син и се сгъва... ами настрани. Силно се надявам да не е счупен, макар че едва ли ще ме накарат да нося гипс заради един счупен пръст. А и до колкото помня, счупването на кост болеше доста повече (въпреки че пак не плаках), не пулсира(което е добър знак), но пък от друга страна болката е постоянна...
И не знам сега, с хлебарката 1:0 ли сме или 1:1, защото тоя крак...
Поздрави,
Елена
Пирова победа над хлебарки
сряда, 28 септември 2011 г.Отслабване без упражнения - съвети за мързеливите
сряда, 14 септември 2011 г.
Спортът е хубаво нещо. Но не всеки е склонен да спортува. Ако вашият мързел е толкова голям, че не можете да се накарате да правите упражнения за отслабване всеки ден, ако се оправдавате с липса на време - именно за вас са тези съвети за физически натоварвания без спортуване.
1. Ходете повече пеша. Ако работното ви място е на 4-5 километра от дома - не ползвайте транспорт, а ходете пеша. Ще ви отнеме малко повече време, но ще е полезно за вас.
2. Разхождайте се. Опитвайте при всеки случай да се поразходите малко.
3. Обичайте стълбите. Качвайте дори и няколко етажа пеша. Това се отразява добре на стройността на фигурата ви.
4. Не се оставяйте, а дори пред телевизора или в градския транспорт стягайте и отпускайте мускулите си - това е слабо натоварване, но е по-добре от нищо.
5. Използвайте всяка възможност да натоварвате тялото си. Така и без конкретно да спортувате ще се чувствате по-добре.
Публикувано от dieti в 10:32 0 коментара
Етикети: отслабване, спорт, тялото, упражнения