Пирова победа над хлебарки

сряда, 28 септември 2011 г.

педикюр

Днес реших да обърна внимание на позанемарения ми външен вид. Започнах с разни процедури и завърших с маникюр и педикюр. Тъкмо си намазах краката с възможно най-мазния и хидратиращ крем, започнах да правя масаж на гигантските си мускулести прасци, че днес ги понапрегнах, обух си къси памучни чорапки (всичко това се развива в средата на всекидневната) и тръгнах да изсипвам водата, в която си киснах копитата. Излях водата и една хлебарка, която се беше спотайвала някъде хукна през огледалото.

Аз, като смъртен враг на всички хлебарки, направих спринт към кухнята, за да взема Райд-а и да убия хлебарката(както казах по-рано бях само по чорапи, нямах пантофи или джапанки с подметка, подходяща за размазване на гадини).

Добре де, обаче, за да стигна ди кухнята трябва да направя рязък 90 градусов завой, което по памучни чорапи и идеално чисти подове доведе до подхлъзване и доста лошо падане, при което освен че се натъртих цялата, ритнах (по-точно почти избих) профила на плъзгащата се врата.

Заболя ме зверски, обаче аз нося на болка, а и мисълта за хлебарката ме преследваше още. Грабнах Райда и напръсках гадината. Тя все още седеше на същото място и се чудеше какво става. Чак после имах сили да изохкам и да потърся съчувствие от приятеля ми.

До този момент мозъка ми беше изключил рецепторите за болка. Просто спортната злоба у мен беше по-силна. Обаче... обаче след това усетих всичко. Гадната хлебарка умря на пода в банята и аз тържествено я оставих там, за да може трупът й да е предупреждение към всички други, които ще решат да се преместят вкъщи.

Два часа по-късно безименния пръст на левия ми крак е подут, син и се сгъва... ами настрани. Силно се надявам да не е счупен, макар че едва ли ще ме накарат да нося гипс заради един счупен пръст. А и до колкото помня, счупването на кост болеше доста повече (въпреки че пак не плаках), не пулсира(което е добър знак), но пък от друга страна болката е постоянна...

И не знам сега, с хлебарката 1:0 ли сме или 1:1, защото тоя крак...

Поздрави,
Елена

Отслабване без упражнения - съвети за мързеливите

сряда, 14 септември 2011 г.

отслабване без упражнения

Спортът е хубаво нещо. Но не всеки е склонен да спортува. Ако вашият мързел е толкова голям, че не можете да се накарате да правите упражнения за отслабване всеки ден, ако се оправдавате с липса на време - именно за вас са тези съвети за физически натоварвания без спортуване.

1. Ходете повече пеша. Ако работното ви място е на 4-5 километра от дома - не ползвайте транспорт, а ходете пеша. Ще ви отнеме малко повече време, но ще е полезно за вас.

2. Разхождайте се. Опитвайте при всеки случай да се поразходите малко.

3. Обичайте стълбите. Качвайте дори и няколко етажа пеша. Това се отразява добре на стройността на фигурата ви.

4. Не се оставяйте, а дори пред телевизора или в градския транспорт стягайте и отпускайте мускулите си - това е слабо натоварване, но е по-добре от нищо.

5. Използвайте всяка възможност да натоварвате тялото си. Така и без конкретно да спортувате ще се чувствате по-добре.